Човечеството виси на ръба на доста стръмна скала в момента, когато става дума за истинска собственост и основни свободи, с които трябваше да се родим. Събитията на Canada Convoy ни показаха лицето на нашите лидери и техните мръсни инструменти (известни още като полицията) и доверието в целия свят вероятно е на най-ниските си нива от дълго време.
Има интересен кратък клип в Twitter от подкаст на Джо Роган, който вече беше изтрит от Spotify, където неговият интервюиращ му показваше „доказателство“, че почти всички световни лидери са избрани от Световния икономически форум.
Това беше и Световният икономически форум, където психично болният Клаус Шваб представи своята програма от ерата „няма да притежаваш нищо и да бъдеш щастлив“, която трябва да стане реалност само след няколко години. Надявам се моята корумпирана страна да остане далеч от този тип глобализация.
И така, какво наистина би означавало да не притежаваш нищо и да не си щастлив от това?
Първо и най-важно, ние вече няма да притежаваме парите си и отново имаме канадския конвой за замразяване на средства като изпитание за такава ера, в която диктатурата ни доказа ясно, че независимо с какви средства разполагаме, те могат да бъдат замразени или дори откраднати от правителството ако получи достъп до него.
Биткойнът и самостоятелното попечителство коригират това , но проклетият ETF няма да… Нашата визия за масово приемане на биткойн често е погрешна, но все още имаме под ръка технологията, за да променим живота си към по-добро.
След като получат пълен контрол над нашите пари, те ще могат да контролират правото ни да печелим, това е сигурно, хората, които се оказват смущаващи системата, няма да бъдат допуснати до определени бизнеси или възможности за работа.
Социалните кредити ще ги направят щастливи, защото те ще повлияят силно на правото ни да пътуваме и да имаме достъп до определени услуги. Социалните кредити основно ще откраднат поверителността от нас, тъй като не можете да създадете на човек някакъв социален профил, без да контролирате данните около него и докато цифровизацията се разпространи по-широко, това ще стане лесна задача.
Не помня къде го чух това, но имаше една дама, предполагам австралийски политик, която казваше, че децата по принцип не принадлежат на родителите си, а на държавата, така възниква важен въпрос: колко ще родителите „притежават децата си“ в бъдеще?
Имам съмнения и за интернет, като форма на собственост, защото имаме примера с Казахстан, където по същество беше изключен с натискане на бутон. Ако например всичко, което се провежда в света от дадено лице, се реализира чрез някаква цифрова идентичност, портфейл и социален номер (или нещо подобно), какво би попречило на заведението да изключи достъпа на индивида до интернет…
Със сигурност няма да притежаваме коли вече вероятно след по-малко от две десетилетия. Тази тема е доста интересна, която ще се появи в отделна публикация, но е добър пример за драмата „да не притежаваш нищо и да си щастлив от това“ и трябваше да го спомена. Какво мислите обаче, как иначе тези психично болни хора биха могли да ни накарат да не притежаваме нищо в бъдеще?
Благодаря за вниманието,
Адриан
Първоначално публикувано с помощта на LeoFinance Beta